Kintsugi by Ngo

В едно весело градче, скрито между редове от книжки и мисли, живееше също така весело същество на име Проблемче-Бадемче. То беше закръглено като орехче, но с лъскава, кафява черупчица и усмивка, която се появяваше само когато някой го разбираше.

Проблемче-Бадемче имаше особена дарба — можеше да расте и да се свива. Когато някой се тревожеше много за нещо дребно, то ставаше огромно като балон! А когато някой поемеше дълбоко въздух, усмихваше се и казваше: „Хайде да помислим спокойно!“, Проблемче-Бадемче се смаляваше пак — до размера на едно обикновено бадемче.

Един ден Проблемче-Бадемче тръгна на разходка и срещна две непознати същества.
Първото беше високо, разтегливо и винаги говореше силно:
— Аз съм Хипербола! — провикна се тя. — Правя всичко по-ГОЛЯМО, по-ВАЖНО, по-СТРАШНО!Ако някой каже, че е загубил химикалката си, аз ще кажа, че е краяаааа на света!
Проблемче-Бадемче кимна и леко потръпна — само от думите на Хипербола вече усещаше как започва да расте.
След това се появи дребно, срамежливо същество, което едва се чуваше:
— Аз съм Литота… — прошепна тя. — Аз правя всичко по-малко. Ако някой се спъне, аз ще кажа, че това изобщо не е падане, а просто… леко накланяне на гравитацията.
Проблемче-Бадемче се усмихна.
— Хм, интересно. А какво правите, когато се появя аз?
Хипербола изкрещя: — Ти?! Ти си ОГРОМЕН! ТИ СИ НАЙ-СТРАШНОТО ПРОБЛЕМИЩЕ НА СВЕТА!
И в същия миг Проблемче-Бадемче набъбна, растеше и растеше, докато засенчи дори облаците. Всички в градчето се разбягаха — сянката му ги плашеше.
Но тогава Литота вдигна малката си ръчичка и каза тихо, но уверено:
— Спокойно… Може би просто изглеждаш голям, защото всички гледаме твоята сянка, а не теб. Ако те погледнем отблизо, ще видим, че си просто едно… бадемче.
Хипербола замълча за пръв път в живота си.

Хората спряха да тичат, поеха дълбоко въздух и се вгледаха. И наистина — Проблемче-Бадемче се смаляваше, смаляваше, докато пак се побра в дланта на едно дете. То го взе, усмихна се и прошепна:
— Когато не се паникьосвам, ти си толкова малко и лесно за решаване!
Проблемче-Бадемче се ухили и каза:
— Точно така. Аз съм толкова голям, колкото ти решиш да бъда.

Оттогава Хипербола и Литота станаха негови приятели. Понякога Хипербола все още прекаляваше, а Литота омаловажаваше нещата твърде много, но Проблемче-Бадемче знаеше тайната: всичко зависи от това кой държи бадемчето и с какви очи го гледа.

Проблемите растат или се смаляват според това колко внимание и страх им дадем. А когато ги гледаме спокойно и с разбиране — винаги се побират в дланта ни.